Вевести новини

Дефицитът на Бойко Борисов

Дефицитът на Бойко Борисов

Премиерът Бойко Борисов твърди, че когато е дошъл на власт е наложил финансова дисциплина и е свалил бюджетния дефицит.

Мечтаеха да дойде някой и да наложи финансова дисциплина и да свали бюджетния дефицит под 2%. Е, и това се случи.
Ето информация за дефицитите/излишъците по държавния бюджет от 1998 г. насам, включително прогнозите на правителството за 2012 г. и 2013 г.

Данните до 2011 г. са от Евростат, а след това - от Европейската комисия.

Правителството на Бойко Борисов е на власт от средата на 2009 г. Коментарът е излишен

http://iordanmateev.blogspot.com

Ако шефът на Yahoo беше от ГЕРБ

Yahoo уволни топ мениджъра си заради лъжа в CV-то за научна степен. ГЕРБ обаче не пипа Иво Димов, кмета на Димитровград, преди това депутат, излъгал, че има висше образование в ПУ "Паисий Хилендарски".

Генералният директор на интернет компанията Yahoo Скот Томпсън ще напусне поста си, след като беше обвинен, че е дал невярна информация за образованието си, съобщи BBC.

В биографията си Томпсън е посочил, че има научна степен в областта на компютърните технологии, каквато в действителност не притежава.

От Yahoo признаха, че назначеният на поста през януари Скот Томпсън не притежава научната степен, посочена в CV-то му.

Очаква се днес от Yahoo да направят официално изявление, че Рос Левинсън ще поеме функциите на генерален директор. Левинсън ръководи медийния отдел на компанията.

Ако Томпсън беше член на ГЕРБ, по-друго щеше да е, ама не е случил човекът.

А историята с Димов се покри. Разбира се, работата с фалшивата диплома я издаде обиденият бивш областен координатор на ГЕРБ в Хасково и депутат Иван Петров, бивш шеф на местното РДВР.

Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов смени Петров с Димов като областен ръководител на победилата партия. Сиреч, не Петров, а Димов ще кадрува из цялата Хасковска област.

Когато "168 часа" разкри историята, Димов обяви по Дарик радио: "Ще изискам щателна проверка в Пловдивския университет, за да сложа край на спекулациите с дипломата ми". Край на спекулациите не беше сложен, поради простичкия факт, че Димов, който отгоре на всичко като депутат беше член на комисията по образование в парламента, така и не е обявил резултатите от "щателната проверка".

В биографията си Димов твърдеше, че е бакалавър по маркетинг. "Труд" съобщи обаче, че проверка на ВУЗ-а за периода 1990-2010 г. е установила, че човек с такова име не се е обучавал в дисциплината "Маркетинг", нито в друга специалност на Пловдивския университет или негови факултети".

Е как да не му повярваме - маркетирал се е повече от добре. Човекът явно е отличник в Университета на живота. А нищо чудно, на второ четене в базата данни на Пловдивския университет, да вземе, че да се намери една нова-новеничка диплома за виШо.

Може би и жив колега от онова време, който да разкаже какъв буден и умен студент е бил Димов...

 

Борис Христов за www.webcafe.bg

 

Архиви:Как осъден за шпионаж турски агент става дипломат в Швейцария

Основните обвиняеми по дело 69 от 1970 г. освен Юмеров са земеделецът Петър Пасков, сочен за един от малкото истински дисиденти при комунистическия режим, и Хасан Нухов, снимал плажовете, удобни за десант, с фотоапарат "Киев".

През 1968 г. между България и Турция се подписва изселническа спогодба. Тя е била с ограничено действие. Обхващала съдените за шпионаж и националистически прояви български турци, както и семейства, в които повечето преки роднини са се изселили и трайно установили в южната ни съседка.

Споразумението от българска страна е подписано от външния министър Иван Башев. Интересното в случая е, че сред преводачите при преговорите от страна на Анкара участва не кой да е, а осъденият като шпионин у нас Мустафа Калъч, за който "Монитор" вече писа. Той не лежи дълго в български затвор. Анкара ходатайства пред Тодор Живков и Калъч е пуснат да замине в Турция.

Този факт между другото е споделен с Мехмед Фуат Юмеров от водещия го офицер от МИТ на работа в турското консулство в Бургас Селджук Инджесу. Това става при едно от ходенията на Фуат в Бургас, който е пътувал по страната само с разрешение на шуменската милиция.

Слухът, че отново се дават изселнически визи, вдъхва надежди на много турци от Североизточна България, че ще могат да заминат и около Босфора ще живеят по-добре.

Фуат Юмеров умело използва този ентусиазъм, за да мотивира агентите си да събират повече сведения. Говори им, че с вярна служба към родината трябва да си заслужат визите. В консулските служби на Анкара обаче не бързат да им ги издават. Офицерите от МИТ се стремят да съберат колкото се може повече разузнавателна информация в създалата се изселническа психоза, на която пропагандата на комунистическата власт в България не успява да се противопостави ефективно. Фуат също иска да замине, но се забавя фатално, въпреки че е имал издадено разрешение. Остава в България, защото от него се иска да намери верни хора, които да продължат със събирането на сведения за турското разузнаване. Държавна сигурност го арестува на 23 февруари 1970 г. След месец и половина той е мислел да се изсели. Заедно с него в ареста на следствения отдел на ДС в София попадат още около 40 души. След подробни разпити повечето са пуснати, а на процеса призовани като свидетели. Общо свидетелите са 62-ма. Разследването върви бързо. Ангажирани са 7 следователи, като водещият е Богдан Калчев. В крайна сметка са обвинени 11 души, четирима от които българи. Това са Петър Пасков Атанасов, Георги Атанасов Кулев, Ангел Георгиев Герджиков и Марко Жеков Марков. Обвиненията срещу тях са за участие в нелегална група, подготвяща противодържавна дейност. И четиримата са контингент на ДС, фигурират в масивите като инакомислещи. Герджиков и Кулев са съдени и лежали в затвор за опит за бягство през границата. Пасков, както го водят в кориците на делото, е един от малкото истински дисиденти в комунистическа България. Той е заклет земеделец николапетковист, бил е член на Върховния съвет на партията преди да я забранят през 1946 г. Той е и най-възрастният сред обвинените заедно с Фуат Юмеров, роден е през 1912 г. Заради земеделските си възгледи вече е бил съден 5 пъти и е прекарал доста години по затворите.

Фуат е главният обвиняем. Заключенията на следствието са, че той е виновен за шпионаж в полза на Турция, за организиране и ръководене на нелегална организация и за валутно престъпление (обмяна на 2000 лв. за 500 щатски долара). Освен цитираните вече, другите шестима обвиняеми са Хасан Нухов, Невзат Ниазиев, Кямил Адемов, Якуб Мехмедов, Мюмюн Етемов и Хюсеин Хабилов. Следствието приключва за около 3 месеца. На 13 юни 1970 г. материалите са внесени в Софийския градски съд. На 15 юни е образувано дело 69 на специален отчет. На 11 юли то е приключено с присъди. Фуат Юмеров е осъден на смърт чрез разстрел, останалите на различни срокове затвор. На 22 юли Президиумът на Народното събрание с указ, подписан от Георги Трайков, помилва Фуат и заменя смъртната присъда с 20 години затвор. За него се застъпва отново Турция. При предишната си присъда от 1948 г. той също е освободен предсрочно заради подобно застъпничество.

Пред съда единствено Петър Пасков не признава вината си. Той разказва, че се е срещал с Юмеров и са говорили за актуални неща като чешките събития и обтегнатите отношения между СССР и Китай. Фуат пък казва за него, че не му е вярвал много, защото веднъж му казал, че 9 ракети от варненско поделение са били транспортирани към Съветския съюз, за да бъдат разположени по китайската граница, а после му казал, че ракетите били 12.

Интересна подробност в хода на съдебния процес е, че всеки от 11-те бива питан от съдиите дали са се държали добре с тях следователите и служителите на ДС. Никой не посмява да каже, че върху него е упражнен тормоз. Фуат даже ги похвалва, че са го черпили с кафе при многобройните разпити. Въпреки тези похвали той и останалите се отричат от много от показанията си пред следствието. Съдиите обаче не зачитат отказите и често прекъсват за прочитане на предишните показания. Правят се и десетина очни ставки за изясняване кой от подсъдимите казва или стаява истината. Юмеров признава, че е организирал група, но не се признава за шпионин, а че е работил за родината си Турция. Той показва убеденост в правотата си и по време на разпитите в следствения отдел на ДС. Изказва и убеденост, че смъртната присъда, която очаква, няма да бъде изпълнена, защото Турция ще го спаси. Както и става в последствие. През 1974 г. Анкара се погрижва първо за възрастната му майка и сестра му Айтен. Те са изтеглени в Истанбул, дадено им е жилище, а на Айтен работа.

В какво се е състояла шпионската дейност на групата на Фуат Юмеров? От гледна точка на съвремието и модерните начини на набиране на разузнавателна информация вършеното от 11-те осъдени изглежда крайно примитивно, но пък сторено в условията на конспирация. Фуат е поставял основно задачи на хората си да му доставят информация за състава, въоръжението и движението на части на Българската народна армия. Те са доставяли такива, но по-често по непроверени източници, случайни наблюдения и разговори. Вярно е и че хора на Фуат са ходили да проверяват някои от военните обекти на място и даже са предавали в консулството в Бургас или на военните аташета в София скици, рисувани на ръка, и карти с нанесени на тях военни обекти. Писмените сведения са били пренасяни, зашити в специален колан, в ревери, хастари и ръкави на костюми и ризи и веднъж даже в долни гащи. Често са и бъркали. Например докладвали са за система от бункери по крайбрежието от Варна до Обзор и за изграждащо се ново военно летище край морската столица. От експертиза по делото на предаваните сведения, правена от Генералния щаб на БНА, се разбира, че бункерите са изградени от немските части по време на Втората световна война и не се използват в тогавашната отбранителна система на страната. За летището край Варна се оказва, че е новостроящо се гражданско. От Генщаба признават и че някои от сведенията, като тези за секретни ракетни поделения, представляват държавна тайна, въпреки че местонахождението им е било известно на повечето местни хора и някои от тях са работили там като обслужващ персонал. Но такава е била тогава доктрината. Всеки четвърти-пети обект в държавата- граждански и военен, е бил със степен на секретност.

Направени снимките на крайбрежието от Варна през нос Галата до Камчия и Обзор също са преценени от следствието и съда като опасно деяние против националната сигурност. Те са правени от Хасан Нухов и Георги Кулев по поръчка на Фуат. Той заповядал на Нухов да се заснемат равнини части (разбирай плажове), които да са удобни за десант по море. Двамата направили 12 снимки с апарат "Киев". Непроявеният филм предали на Юмеров, който по куриера Ниазиев го пратил на Селджук бей в Бургас. Характерна подробност, е че Кулев се съгласил да участва, защото Нухов го излъгал, че снимките са нужни на американското разузнаване и НАТО. В показанията си Нухов обяснява, че е казал така, защото ако признаел, че работи за Турция, Кулев нямало да се съгласи, въпреки че били близки приятели. В съда приемат правенето на тези снимки за шпионска дейност, въпреки че отбелязват, че такива може и понякога прави всеки курортист, който има фотоапарат.

Най-съществената дейност на мрежата на Фуат е съставянето на "черни" и "политически" списъци. Те са били искани от турските консулски служби за ориентация при издаването на визи. Това обаче е ставало само след съгласуване с Анкара. В "черните" списъци са включвани български турци от Североизточна България, на които не трябва да се издават визи. В тях Фуат е трябвало да изброи активни членове на БКП, сътрудници на милицията и агенти на ДС. В рамките на следствието се доказва, че той и Мюмюн Етемов са предали списък от 52-ма души. В разпит от 25 април 1970 г. Фуат признава как е направен този черен списък. "В интерес на истината повечето предатели, шпиони и сътрудници на МВР са включени на лична основа, без конкретни доказателства, че са такива" казва Юмеров. За връзките с ДС се съдело по външни признаци - срещи със служители на МВР, писане на доноси, привикване за обяснения по различни поводи. За някои от включените в списъка той знаел от затвора, че са подписали декларации за сътрудничество. Случайно или не, при направените проверки от ДС се оказва, че доста от хората в списъка са били привлечени като сътрудници на МВР.

Предадените "политически" списъци са два. В първия са били включени 200 души. Правен е от Фуат, Хаккъ Ибрямов, Ариф Хасанов и Осман Мюмюнов. Под "политически" се разбирало съдените за шпионаж и националистическа дейност, както и членове на нелегални групи. Повечето обаче са включени "на лична, приятелска и роднинска основа", признава Юмеров. Селджук Инджесу иска втори истински списък. В него са само 38 души. В него пак са пробутани приятели на Фуат, записани като шофьори и куриери. 13 от тях посочва като членове на нелегална организация. Такива са били само шестима, организирани от Кямил Адемов от Омуртаг. Той ги събрал, накарал ги да напишат клетвени декларации, че ще работят за Турция и избрали име на организацията-"Осман паша от Герлово". До реална дейност обаче не се стигнало.

Фуат остава в България още около 5 г. През 1975-а го освобождават от затвора и на Капитан Андреево го разменят за съветския шпионин с австрийски паспорт Славик. За размяната се договарят Живков и Сюлейман Демирел. Мeхмед Фуат Юмеров Мехмедов е посрещнат достойно. Произведен е в кадрови разузнавач от МИТ и е назначен в дипломатическата мисия на Анкара в Швейцария. До 1990 г. той е бил още на работа там.

 

Велислав Русев
30.08.2005

Б.а. Написах серия материали през 2005 година, ползвайки автентични архиви в МВР за дейността на турското разузнаване в България. Авторските права са на в."Монитор", където работех тогава. Ирена Кръстева още не беше собственик.

Около проучването ми попаднаха документи още от 19 век, както  от началото на 20-и век. После се задълбах в в периода на развиващия се социализъм. Оказа се, че турското рузнаване никога не е преставало да работи сред етноса "ВЪНШНИ ТУРЦИ".  Моя проверка показа, че МИТ се активизира отново, включително и при управлението на вездесъщия Бойко Борисов. Наколко млади организации, трайно дистанцирали се от ДПС , са в полезрението на туските консулства, респективно на резидентите на външното разузнаване. Така че "борбата" продължава.

Жегата край Трактора подпали медийните „трактористи”

Алексей Петров-Трактора е на път да падне „свидна жертва" на медийни „трактористи". Трактора притискал свидетели, скочиха от прокуратурата. Дежурният Пламен Устинов даде показания по нощите, в които натресе на Трактора четири „мокри поръчки" - за Коко Динев, за Гриша Ганчев, за Валентин Шотев, за Васил Божков-Черепа. Сестрата на Винената царица Роза Георгиева, Донка Митева, пък нареди Трактора сред „рекетьорите, действащи с подставени лица". Така първите два работни дни на май месец станаха върло жежки за боса на „трактористите". И медийните „трактористи" се активираха...

„Бойко Борисов скоро ще падне от власт..." Само това да е казал Трактора пред Устинов, явно е предостатъчно. Да не говорим за влизането му в капана с комбинацията, заформена от прокуратурата и висши ченгета. Организирано изтичане на инфо към защитниците на Трактора го провокира да вземе мерки срещу дежурния свидетел. Така се стига до „случайната среща" в мандрата на брата на Трактора. Легендата на Петров, че срещу него било извършено покушение, поръчано от правителството, издиша отвсякъде. Роднинската разправия при откриването на предизборната кампания на А.П. в Тетевен очевидно не става за легендиране на застрашеност на Трактора. Точно обратното. Общественото мнение се обработва в многотиражни газети - свидетел срещу Трактора бил притискан и заплашван и по тази причина искал охрана.

„Искам да бъда свободен човек, а свободен може да бъде само този, който се съобразява със законите и...Бойко Борисов", редна А.П. след закопчаването му с белезници. Оказа се, че „кобрите" не са точно в ГД БОП, а в прокуратурата. Този път и нарочената като „съдийка на Първанов" не посмя да се възправи срещу искането на прокуратурата. На практика Алексей Петров-Трактора се арестува сам. Ако мярката му за неотклонение „задържане под стража" бъде потвърдена на въззивната инстанция, той вероятно ще влезе в нов арестантски сериал. Газетите ще бъдат настървени да го нападат, а доверените му връзки в различни среди ще бъдат разколебани. Ако пък А.П. бъде пуснат, след като ЕК обяви летния доклад, той като нищо може пак да смени плочата - жертвал се заради дружката си от каратето един вид... Доскоро А.П. бърбореше напоително, че Бойко Борисов бил „подведен", а Цв.Цв. бил лошият във филма. Преди дни смени плочата - Би Би го „рекетирал". И така до следващата плоча...

На фона на (не)публичните активности на Трактора опитите на медийните му „трактористи" да съчинят преврат в гербаджийския стан са повече от смехотворни. Кристалина Георгиева щяла била да бута от власт Бойко Борисов, избухна в жегата доверен кадър на Трактора. С такива помагачи Петров се обрича на още публични унижения - да му свалят вратовръзката в съдебна зала. (Да не се обеси вероятно?!) Всъщност неговите нефелни медийни ратаи го „бесят" катадневно, злорадства омайна пиарка на Би Би. Упражнението със свалянето на вратовръзката беше излишно. Трактора е известен с нетърпимостта си към вратовръзките - веднага след брифинги първата му работа е да махне тази част от официалния си тоалет. Колкото до свалянето на Б.Б. - той сам отиде в парламента, за да връчи оставката си, ако не бъде приет закона за конфискацията на незаконно придобитото имущество. По същото време Алексей Петров очакваше в залата определението на съдебния състав по искането на прокуратурата да бъде задържан под стража или поставен под домашен арест.

www.bgsniper.com

 

 

Брутно вътрешно щастие на глава от населението

„Виж сега какво, големи иманяри не са тези, които са намирали имане. Големи иманяри са онези, които много го търсят." Това го беше казал Исмаил от Новачево. В последното изследване за щастието България е на 147-мо място от общо 156 държави. Българите не сме хора, които практикуват щастието. Ние сме търсачи на щастие.

И ето къде си дават среща тези две твърдения - край пътя от Котел за Омуртаг. Вдясно от шосето, малко след Котел, на нисък хълм някой някога е разхвърлил огромни камъни. Как? - не се знае. Защо ги е сложил там? „Да крепят земята" - казва човекът от близкия овчарник. Да не би да има предвид небето? „Не, ние така знаем - земята крепят." Откога? Твърди се, че тракийският култов комплекс и скалните гробници са хилядолетие преди Христа. Не е датирано с точност, защото тук няма керамика - това пък го казва откривателят на светилището д-р Владимир Демирев. Камъни със соларни кръгове, камъни с тронове за жреца, най-големият камък, който можете да си представите, с площадка на върха за поклон пред Слънцето. „Чобрата", така се казва местността.

И безброй трапове. Под всяко дърво със забелен ствол. До всяко дърво с кръстосани клони. Под всеки по-особен знак на камъните. Овчарят ги нарича нишани. И разказва: прииждат от цяла България, непрекъснато идват, носят багети, че и по-модерни уреди носят, копаят, мотаят се, тръгват си, пак идват. Никой не е намерил нищо, но всички знаят, че тук има скрито голямо имане. Ами то не е останало място некопнато - казвам, -все някой щеше да го открие, ако имаше? „Аааа - вика овчарят, - щом идват, значи има."

Ние сме иманярски народ, търсим щастието. Озъртаме се за нишани. Искаме да изкопаем щастието, да го достигнем, да пристигнем до него. „Ние в Дания..." Аман! Аман от тия датчани, които са все на първо място в класациите за щастие. Даже в Копенхаген, камо ли в друг датски град, човек може да погине от скука. Губиш имунитета си от чистотата, небето сиво, дъждецът вечен, плаж три дни и половина през август, най-високата им планина 300 метра. Обаче наричат това баирче Небесната планина.

„Ние в Дания не мислим за щастието като пристигане, като намиране. А като пътуване, като търсене. Ти ми беше казала, че ще бъдеш щастлива, когато приключиш с ремонта на банята... - това ми го пише Шарлоте, датчанка, приятелка, - ...а ето какво имам да ти разкажа аз за ремонта на нашата къща. Все още живеем в средата на най-голямата бъркотия, която съм виждала. Страхотно приключение! Последния месец живяхме в каравана на двора, поводите за смях и шегички надничаха отвсякъде. Няма да повярваш: докато живяхме в караваната, отказах цигарите - толкова гъсто я бяхме населили, че нямаше място за дима. Каква неочаквана печалба от ремонта, а? За награда Ян ми купи колело. Досега ползвах безплатните обществени велосипеди, но вече имам собствено. И кого мислиш срещнах вчера сутринта, като реших да разходя новото си колело в центъра на Копенхаген? Ако иронизираш, както обикновено, че съм срещнала кралицата - не, не позна, но си близо. Срещнах премиера, отиваше на работа - също на колело. Ти още ли държиш велосипеда си в мазето?"

Е да, там е, в мазето. Защото улиците ни ... мрън-мрън-мрън... Мрънкането е фоновият шум в държавата ни. Простете, Лев Николаевич, но е точно обратното: всички нещастни хора си приличат, всички щастливи са щастливи по своему. Така си падах по това Ваше първо изречение в „Ана Каренина", че всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему. Може и да е било така, там и тогава. Обаче, огледах се, тук и сега не е така. За всеки нещастен българин мърморенето е като физзарядка, поддържа те във форма. Ако случайно се разсееш и забравиш защо всъщност си нещастен, нечие мрънкане винаги ще ти помогне да си спомниш и ще те върне в редиците. Ние, нещастните, трябва да се поддържа ме в това отношение, защото някой от разсеяност може да премине в групата на щастливите и ето ти нов повод за нас да станем още по-нещастни. Така че Шарлоте въобще няма да ме прикотка толкова лесно в редиците на практикуващите щастие скандинавци.

Тя обаче ползва нов аргумент, политически. Щастието било икономически фактор. Затова било споменато в американската конституция. И затова сега англичаните правели изследвания колко по-продуктивни са щастливите хора. Да не говорим за Бутан. Кралят на Бутан, последното будистко кралство в Хималаите, разположено между Индия и Китай, решил, че най-добрият начин да подпомогне развитието на икономиката, било да повиши общото вътрешно щастие на нацията си, което означавало да се фокусира върху Брутното Вътрешно Щастие, вместо върху брутния вътрешен продукт. „Наблягането върху щастието на хората в Бутан над всичко останало докарвало всеобщоразпространени печалби. Въпреки че повечето хора в тази мъничка страна са фермери и едва задоволяват нуждите си от първа степен, те имат онова, от което се нуждаят - храна на масата и всеобхватна здравна грижа. Те отказват да печелят пари от търговска дейност, която би изложила на риск красивата природа и здравословния въздух, в които живеят, както и социалното равенство между всички в Бутан" - това пишела в изследване за щастието д-р Соня Любомирски, професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд.

Ама тия от университета в Ривърсайд много се занимават с щастието - отговарям на Шарлоте. - Не бяха ли те точно тези, които изследваха около 300 000 души и стигнаха до извода, че 50 процента от възможностите ни да бъдем щастливи зависят от генетичната предразположеност, само 10 процента са подчинени на обективните фактори от заобикалящата ни среда и цели 40 процента зависят от самите нас, от нашите усилия и умения да сме щастливи. Отговор от Шарлоте: „Точно така. Вие, българите, винаги всичко знаете. И никога не го прилагате."

Знам го, защото четох това изследване и даже препоръките с какво хората трябва да запълнят онези решаващи 40 процента, които са във властта на всеки човек. Там пишеше: Неблагодарните и песимистични хора са по-нещастни. Практикувайте благодарност. Инвестирайте в социалните си взаимоотношения - инвестирайте време, внимание, подкрепа, комуникативни умения, чувства. Разработете си стратегии за справянето със стреса, страданието и травмата. Рецепта, която винаги работи във ваша полза: прощавайте. Винаги, за всичко. И да не знаете как, поискайте да простите - то ще стане. Живейте в настоящето, осъзнато. Поставяйте си цели, това ще осмисли всеки ваш ден и усилие. Грижете се за тялото си и за духовното си израстване. Може би знаете как да мотивирате другите. Не е достатъчно, трябва да се научите да мотивирате себе си.

Пращам на Шарлоте снимка от скалното светилище „Чобрата", за да й покажа къде моите сънародници копаят за нещо, което - ако го намерят, - са се зарекли да станат щастливи. Отговорът на Шарлоте Шулд: „Ами че то съкровището е пред очите на всички, защо го търсят? Ние преорахме цяла Дания и намерихме два рога от викинги. А вие имате съкровища на всяка крачка. Вие сте били цивилизованото място на света, вие сте знаели как се правят нещата. Просто трябва да си го спомните!"

Весилина Седларска

www.reduta.bg

 

 

Предизвикателствата пред Турция и ЕС

Темата за присъединяването на Турция в Европейския съюз ще излезе на дневен ред с нова сила покрай приближаващото кипърско председателство на Съвета на ЕС от 1 юли. Това ще бъдат 6 месеца на голямо изпитание както за Турция, така и за съюза предвид вече обявените намерения на Анкара да бойкотира председателството заради нерешените си спорове с Кипър, а ЕС отвърна, че няма да приеме заплахи. Турция винаги предизвиква разгорещени дебати в целия съюз и особено в някои страни-членки. През март се състояха дебати и в Европарламента по повод доклада на Европейската комисия за напредъка на Турция към европейско членство от есента на миналата година.

Тази година ще бъде важна за отношенията ЕС-Турция още и заради това, че еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле предложи начин за излизане от патовата ситуация, в която се намират преговорите - от лятото на 2010-а година досега не е отворена нито една преговорна глава, 8 са замразени заради Кипър, а други се блокират от Франция. Предложението на г-н Фюле е за работа по "положителна програма", която включва и замразените глави. Идеята е Комисията да запази влиянието си върху процеса на реформи в Турция, като същевременно се опита да предотврати процеса на фрустрация, който все повече се засилва в турското общество. Положителната програма все още не е конкретно формулирана, но засега се приема добре и се приветства както в Турция, така и в Европарламента.

Подобна схема беше приложена спрямо Македония, когато Комисията започна диалог на високо ниво със Скопие, което държи да не се нарича "преговори", но на практика това е същинската работа от преговорния процес, докато се чака патовата ситуация между Гърция и Македония да бъде решена.

По време на дебатите в Страсбург миналия месец стана ясно още и това, че има много евродепутати, които смятат, че независимо от блокираните преговори трябва да бъдат отворени глави 23 и 24 - "Съдебна система и основни права" и "Правосъдие, свобода и сигурност". Според Димитър Бечев, директор на софийския офис на Европейския съвет за външни отношения обаче, който беше участник в дискусията на euinside и Европейския институт за стратегии и политики миналата година за Турция, Турция не вижда политическа логика да извършва реформи без ясен ангажимент за членство. Той припомни компромиса от 2005 г., на базата на който бяха започнати преговорите с Турция и който не включва непременно членство след приключването им.

Пълният текст на www.euinside.eu

 

Първо шантаж, после плач за цензура

Интервю на Апостол Пенчев,
директор "Телевизионни програми", bTV Media Group за в.Стандарт

- Г-н Пенчев, свалихте "Господари на ефира" и "Пълна лудница". Имате ли отговор от Магърдич Халваджиян дали ще се откаже от проектите "Седем часа разлика" и "България търси талант" след вашия призив?
- Магърдич Халваджиян очевидно няма скрупули да продължи да работи с bTV, след като заяви, че не възнамерява да се откаже от тези проекти. Това още веднъж доказва, че всички изявления, които направи срещу телевизията през последните няколко дни, са били бутафорни и единствено с цел да оправдае провала си.
От вторник вечерта, когато се излъчи първият лайф на "България търси талант", получаваме обаждания от зрители, които не само са изненадани от появата на Магърдич в праймтайма на bTV след всички негови клеветнически изказвания, но и са откровено възмутени от двойния стандарт, който той поддържа в отношенията си с телевизията.
- Продуцентите ви обвиниха, че сте се опитали да им наложите цензура. Ще се стигне ли до дело и за каква сума ще заведете иска?
- Дефиницията на цензурата e намеса в програмната политика на медията отвън, а не отвътре, особено когато става въпрос за интереса на зрителите. Ако частна медия настоява за обективност в работа на продуцента, като изисква да се изложат всички гледни точки по даден проблем, това няма как да се нарече цензура. Дори да избягаме от дефиницията на този термин, bTV не е налагала цензура. "Господари на ефира" са тези, които са упражнили цензура, като са ограничили правото на засегнатите страни да изразят позицията си в техните разследващи репортажи. Два от случаите бяха широко коментирани - псевдомамологът в БНР и даренията от "Българската Коледа". След сигнали и писма от радиото и организаторите на благотворителната акция bTV настоя и изиска от "Господари на ефира" да спазват етичните журналистически норми, но зрителите така и не видяха и не чуха позицията на засегнатите страни. По повод на случая с БНР колегите от радиото дори ни сигнализираха, че главен редактор на "Господари на ефира" два пъти е бил принуден да напусне БНР. За борци на свободата, за каквито се самообявиха продуцентите, това не би трябвало да е основателна причина да се цензурира позицията на радиото в репортажа. В допълнение ще кажа, че през изминалите близо 3 години bTV получи множество жалби от засегнати от "Господари на ефира", включително в Комисията по етика.
Политика на bTV е да не позволява да бъде въвличана в лични позиви за разчистване на сметки, да не толерира нискокачествена журналистика, изкривени репортажи, скалъпени истории и всяка подобна злоупотреба с имиджа на медията.
- Защо след 3 години съвместна работа между Би Ти Ви и продуцентите Халваджиян се стигна до такива обвинения между вас, призиви за разкриване на договори и обвинения за десетки милиони левове?
- Причината е много прозаична и се крие в неспазването на договорните задължения на "Глобъл Вижън", което доведе до спадащо качество и занижени резултати - именно затова то никога не беше позиционирано в праймтайма на bTV. Продуцентите взеха десетки милиони от bTV, в същото време печалбата от предаванията беше оскъдна за нас, а през последното тримесечие те дори ни донесоха загуби. Отказът ни да се поддадем на опитите на продуцентите за оказване на натиск доведе до това да приемем предсрочното прекратяване на договора за "Господари на ефира" и "Пълна лудница". Категоричното решение на bTV шокира неприятно продуцента и единственото, което той можа да направи в случая, беше да предприеме шумна и популистка ПР акция, за да вдигне цената на свалените от bTV предавания.
За първи път чухме думата "цензура" на тяхната пресконференция и не мога да не се запитам защо тя беше извадена на масата едва след като настъпи моментът с прекратяването на договора и финансовите последствия за "Глобал Вижън" от това. Конкретните обвинения на "Господарите" са за много стари случаи, дори отпреди години - защо никой не заговори за цензура тогава?
Преди 3 години "Господари на ефира" излязоха с обвинения в цензура и срещу Нова телевизия също в момент, в който договорът им изтичаше. Очевидно това е моделът на поведение на този продуцент, когато наближи моментът за подновяване на договори.
- Имахте ли помирителна среща и как завърши тя?
Помирителната среща в момента е неуместна. В случай, че "Глобал Вижън" не даде писмено съгласие bTV да оповести в публичното пространство договорите за "Господари на ефира" и "Пълна лудница" преди желаната от продуцента пресконференция, така че всички медии да могат да се запознаят предварително с клаузите и кореспонденцията, ние ще предприемем съдебни действия за защита на доброто име на телевизията и нейния екип от изказаните клевети.
- Част от лицата на "Господари на ефира", "Пълна лудница" и "Седем часа разлика" се превърнаха в емблематични за ефира на Би Ти Ви. Ще им предложите ли да работят със свои проекти за Би Ти Ви?
- Винаги сме били отворени към всички талантливи артисти, които имат желание да се развиват в най-обичаната и най-успешната медийна група в България. За bTV актьорите са стратегически партньори, не просто наемници в един или друг сериал и това е доказано от нашата работа и резултатите на екран.

Радев, Рузвелт, Арафат?

Прелюбопитна новина занимава от вторник социалните мрежи - паметник на Симеон Радев се появи в Скопие. Изненадата беше още по-пълна, когато стана ясно, че това е фигура на покрива на новостроящата се сграда на външното министерство в македонската столица.
Известно е, че Радев е български дипломат, родом от Ресен в пределите на днешна Република Македония и никога не е крил принадлежността си към българската народност. Автор е на знаковата за културното ни развитие книга с красноречивото заглавие „Строители на съвременна България".
Мнозина побързаха да наредят паметника на Радев до паметниците на Самуил, Гоце Делчев и Даме Груев в центъра на Скопие. Съзряха „присвояване" на история, а популярният историк Божидар Димитров побърза да коментира саркастично, правейки аналогия с първоаприлската шега на агенция „Фокус" за предстоящото изграждане на паметник на Борис III в университета в Скопие. Въпросната агенция пък обяви, че отдавна има опити за „помакедончването" на Радев.
Скопски издания също не останаха длъжни и потърсиха управляващите за коментар. Напомниха, че Симеон Радев бил в българската делегация за подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г. Макар България да е победена страна по този договор, в македонските учебници по история днес страната ни е подведена под отговорност за това, че е... участвала в тогавашното разделяне на Македония.
По-късно във вторник от неназовани официални представители в Скопие с половин уста дойде лаконичната новина, че това не било Радев, а било Рузвелт. Внимателно вглеждане в снимките на двамата обаче показа, че скулптурата в Скопие досущ напомня именно на Симеон Радев.
Накрая стана ясно, че фигурата на Радев/Рузвелт щяла да бъде част от цял скулптурен ансамбъл с видни държавни мъже и дипломати от цял свят. Или поне това бил замисълът. Затова и от Скопие започнаха да публикуват снимки и на другите фигури на въпросния покрив на външното министерство. Сред тях е и тази на Ясер Арафат.
Без значение как ще се развие смешно-тъжната история, изводите засега са няколко:
Опитите на младата Република Македония да наваксва със създаване на историчност или да демонстрира световното си място започват наистина да будят насмешка.
В същото време в София, за съжаление, има хора, за които другата българска държава на Балканите е обект на автоматичен присмех или озлобление.
Ако Македония наистина е направила скулптура на Симеон Радев в своите днешни предели, това, без съмнение, е една от малкото добри новини откъм Вардара.
Ако се окаже обаче, че в Скопие ползват снимка на Радев, за да направят паметник на Рузвелт, смехът си е заслужен и историята може да породи доста иронични обобщения.
Каквото и да се окаже обаче, едно е ясно: днешните България и Македония се познават малко и това поражда проблеми и недоразумения в отношенията от двете страни на границата.
Но по-тъжното е, че има хора - и у нас, и в Скопие - на които явно това им харесва. Или може би това им е работата.

Източник: vmro.bg

 

Кой печели от кохезионната политика?

Неизбежно е напрежението между проявата на солидарност и отговорност в ЕС, изкристализирало по време на кризата, да се отрази върху дебатите по следващата многогодишна финансова рамка (МФР) 2014-2020. Неизбежно е страните, които са принудени да плащат за спасяването на бедстващите си европейски партньори и същевременно са нетни платци в европейския бюджет да искат ограничаване на разходите и същевременно - по-стриктни правила за по-ефективно използване на европейските средства. Неизбежно е също така страните, които разчитат на европейските средства, за да догонят по-старите и по-богати членки да настояват за повече и по-достъпно финансиране. Всички тези дилеми много ясно личат в преговорите за бъдещето на кохезионната политика, която единодушно се приема като европейски инструмент за насърчаването на растежа и конкурентоспособността. Но, както е известно дяволът е в детайлите.

През 2011 г. Европейската комисия публикува предложенията си за следващата МФР и за промените в кохезионната политика. Най-общо нововъведенията са създаване на обща стратегическа рамка за управление на фондовете, предназначени за териториално развитие; въвеждане на нова междинна категория "региони в преход"; въвеждане на макроикономическа условност, свързана със спазване на правилата за икономическото управление на ЕС; предварителни и последващи условия, за да се гарантира максимално ефективно използване на европейските фондове; резерв от 5% за насърчаване на най-добре представящите се програми; 11 тематични цели, свързани с целите в стратегията Европа 2020.

Оттогава се проведоха множество обсъждания - беше организирана специална междуинституционална конференция (през юни 2011 г. и през март 2012 г.), имаше дебати в Съвета на министрите, в Европейския парламент и на национално ниво в страните-членки. Сред тях се оформи група, наречена "Приятели на кохезионната политика", която отстоява запазването на размера на кохезионната политика и използването й най-вече като инструмент на сближаването, какъвто именно е първоначалният й замисъл. Така се откроиха няколко основни спорни въпроса: Кой печели от кохезионната политика? Дали тя трябва да е инструмент на преразпределението или на развитието? Как да се ангажират по-тясно европейските граждани, т.е. средствата да станат по-достъпни за обикновените хора?

Едни от възможните отговори на тези въпроси представя докладът на Marjorie Jouen "Кохезионният пакт - под влияние на кризата". Докладът е част от проекта „Тест за европейската солидарност" на мозъчният тръст Notre Europe, създаден през 1996 г. от бившия председател на Европейската комисия Жак Делор. Анализът разглежда отражението на кризата върху кохезионната политика в търсене на баланса между солидарността и отговорността и в крайна сметка - отражението й върху благосъстоянието на европейските граждани.

Докладът дава неопровержими доводи, че макар да е насочена към бедните региони, кохезионната политика носи значителни ползи и за богатите, т.е. нетните платци имат възвращаемост на средствата, инвестирани в по-слабо развитите страни. Според третия Доклад за икономическата и социална кохезия от 2004 г. "средно около една четвърт от структурните разходи се връща в останалата част от Съюза под формата на увеличен внос, особено на машини и оборудване. Това „изтичане" е особено голямо в случаите на Гърция (42% от разходите) и Португалия (35%)."

Според изследване на полското министерство на регионалното развитие, в периода 2004-2009 г. около 27% от фондовете, получени от Полша са се върнали обратно директно или индиректно към 15-те стари членки (ЕС15). Германия е била големият победител с близо 2 милиарда евро увеличение на износа.

Целият текст с автор Ралица Ковачева на

www.euinside.eu

 

Конструирани опасности! Или реалности

Тихомир Стойчев

Дали защото се задават избори или заради изпълнение на по- дългосрочни проекти, но внушенията от месеци не секват.
Още в началото на ноември 2011, достатъчно време след местните и президентски избори, сериозна група учени и общественици се впусна в напоителни разсъждения за състоянието на политическия елит и партии. Като беше отдадено дължимото на БСП, партията, обявена за майка, родила пъпките на прехода, започна очертаване на всевъзможни конфигурации, проектирани като бъдещи алтернативи за управлението на страната.
Някъде тук изникна сянката на вечната ДПС, първа и свидна рожба на прехода с родилно отделение „Кръгла маса".
Продължително хвалене беше пренесено към харизма, макар вече засенчвана сериозно от наложителния за оцеляването на Б. Борисов и неговото правителство популизъм.
Както подобава на политически мъдреци, беше отдадено дължимото и на бъдещето, където беше очертана вероятността от бъдещи вътрешнопартийни сътресения.
Не питайте за кои партии, защото тя треската видимо е общозаразна!
Нормална загриженост беше проявена и за бъдещето на сякаш отгледания национализъм, като се напомни, че „Атака" може и да позагуби заради непремерена кресливост и други характерни болести.
Последва още по- мощно внушение за възможно отражение на Арабската пролет и у нас; тревога заради бавното оформяне на лява алтернатива на това(на ГЕРБ) управление и очертаване на перспективата от създаване на мощна бъдеща коалиция, разбира се с възможност тя да бъде родена единствено измежду познатите имена на прехода, продължително и напоително налагани отново.
За подсилване на ефектите от първата вълна внушения последва още по- мощна втора: Възможни са ни повече, ни по- малко от три сценария:
- Налагане на пълзящ авторитаризъм;
- Евентуално рестартиране на ново подобие на ГЕРБ със съчетаните усилия на вътрешни и външни фактори;
- Дву(или повече) партиен модел;
Последва нов изблик на оценки от следващият оратор: Резултатите от местните избори показали, че дори пресметнати заедно, най- влиятелната в ляво БСП(или понятната само на нея КБ) и ГЕРБ не могат да ангажират дори половината избиратели. Логично последва извод, че все повече при избори може да се очаква ефект на задълбочаваща се реполитизация.
Върху така създадената картина можело да повлияе евентуално умело използвано географското позициониране на партиите в местната власт.
Последният докладчик обеща, че в бъдеще е малко вероятно да има хегемония на която и да е партия, поради което била възможна минимум двупартийна система.
Без излишни емоции беше обяснено, че ГЕРБ се явява най-големия работодател в момента, което внуши, че то може безпроблемно да се позиционира в бъдещата управленска йерархия.
Макар „вече да мина пика на всенародната любов".
Трябвало да се очаква и в бъдеще сегашният премиер Борисов да бъде основен символен капитал на партията.
Тук за БСП бяха очертани един положителен знак- вече има чуваемост за това, което се говори(вероятно в обществото) и един дългогодишен отрицателен проблем- на кадровата селекция(разбирайте какво искате).
ДПС отново беше поласкана като „достатъчно значима", докато ресурса на дясното беше разложен на пазарната сергия с посочен като най- вероятен купувач ГЕРБ и като резултат очертана бъдеща възможност за формиране на „сериозна формация в дясно и центъра".
Естествено, в тези формати има посочени ниши и за някои новопоявили се политически субекти, макар водени от познати имена.
С помощта на „гости" от залата внушенията бяха допълнително украсени.
Въпросът на Васил Тончев от „Сова- Харис" очерта наличието на две основни големи групи в обществото- доволни и недоволни от прехода, като вторите демонстрирали нагласи да подкрепят подмяна в елита.
Отговорът на поставеният от проф. Иван Ангелов въпрос очерта важна тенденция- каквото и да става в БСП, с ново или старо ръководство, тя сама не би могла да спечели избори; и проблемната фигура в сегашното правителство е С. Дянков .
По този начин беше очертано едно основно политическо внушение:
Алтернативата на сегашното управление са предходните управления.
Успешни или не, те са...
Други няма.
На 15.11.2011 г. последва конференция, на която бе представен проект на Драгомир Константинов, подкрепена с участието на представители на политическите партии „Обединени земеделци", „Зелените" и Фондация „Зеленика".
Като основни въпроси още в началото бяха очертани:
- изчезващите традиционни природни ресурси и утежняването на екологията;
- вълната от икономически и бюджетен недостиг;
- промяната на ресурсното направление;
- възможностите за използване на вече депонирани отпадъци;
За сметка на това беше посочено, че може да се очаква постигане на положителни ефекти както следва:
- интегриране на хора от рискови групи в обществото;
- даване на възможнности за периферни и изчезващи общности;
- нови възможности за местните общности;
- поява на положителни резултати в следствие от необходимост от разпространяване на идеята, популяризиране, стимулиране и методическа подкрепа.
- възможности за усвояване на евросредства;
- подобряване на екологията;
- осигуряване освен на чисто бъдеще за България и оптимална алтернативност на енергийните производства.
Като погрешно и опасно беше очертано:
- заключването на големи енергийни решения за дълги периоди;
- липсата на търсене на алтернативи в „зелената енергия";
- липсата в последните 20 години на ясни политики и финансиране за подобни проекти;
- фатално закъсняване на България в това отношение .
На 13. 03.2012 отново Институтът за политически и правни изследвания организира двучасова конференция с участието на проф. Г. Карасимеонов, проф. Петър- Емил Митев, доц. А. Тодоров и доц. Огнян Минчев. Обявената тема и цел на конференцията беше: „Има ли опасност за демокрацията в България"?
Като откри конференцията, проф. Карасимеонов заяви, че демокрацията е крехка политическа система, която нерядко се оказва ликвидирана от тоталитарните и автократични режими. Понякога се наблюдавали и процеси на регрес вътре в самата нея. Като пример беше дадена конституционната промяна в Унгария от последните месеци и нейните ефекти.
В нашата страна като тревожен показател беше посочено, че Народното събрание е на опашката по обществено доверие, както и висящият въпрос за засегнати основни права и свободи.
Като заплахи бяха очертани:
- нарушаване принципите за разделение на властите;
- елиминиране по същество на Народното събрание;
- даване приоритет на изпълнителната власт;
- изместване на постоянните комисии в НС от временните;
- ненормалност в отношенията между власт и опозиция;
- оказване на натиск върху съдебната власт;
- прекомерно концентриране на политическавласт в управляващите;
- доминация на партии от лидерски тип, в които липсва вътрешна демокрация, демократични структури и без обществено влияние;
- неуважение правото на глас;
- нарушена независимост на медиите, липса на обективност и подчиняване на пазарни принципи;
- липса на демократични традиции;
- преобладаващи предпочитания за силен лидер пред демократични принципи и институции.
Проф. Петър- Емил Митев изложи констатация, че може да има заплаха за демокрацията. Като подкрепа за това си твърдение той посочи критиките, отправени към България в последния евродоклад, който ни критикува за липсата на прозрачност при избори, ръста на престъпността и влиянието на олигархичните групировки.
Доц. Огнян Минчев също категорично заяви, че има опасност за демокрацията.
Доц. А. Тодоров напомни, че няма вечна система, като подчерта, че в случая демокрацията може да бъде застрашена от прекомерното заиграване с:
- ниските страсти;
- невежеството;
- подсилване на плебейската омраза към елитите;
- патерналисткия стил на говорене и поведение;
- консуматорските страсти;
- възбуждане на масови страхове от типа на очертани или не толкова ясни опасности, като даде примери- шистовия газ, генно- модифицираните организми(ГМО) и свободите(напр. в Интернет).
В правото си на отговор по допълнително очертали се въпроси се предложи изключване от историята и литературата на патетично- националните елементи.
На 22 март, 2012 г. в залата на БТА се проведе конференция под надслов „Зелените движения и зелените партии в България", в която основните участници бяха Радосвета Кръстанова от НБУ и Андрей Ковачев, съпредседател на ПП „Зелените".
В изложението на водещият и участниците се очерта мнението, че зелените партии не са могли да се реализират като влиятелни и значими, макар да са поставяли важни и значими проблеми като тези за търсенето и експлоатация на шистовия газ, за неразпространение на ГМО и др.
В представеното изследване на Радосвета Кръстанова бяха очертани целите на изследването: поглед отвън и отвъртре на зелените партии и движения, като се съхрани основният акцент- индивидът като фактор на политически промени.
При това в изложението търсенето на обяснения за липсата на значими политически успехи на зелените партии и движения бяха очертани:
- липсата на предлагане на нови масови ценности;
- непредлагането на пътища за постигане на ново ниво и качество на живот;
- тясната социална база;
- слабата разпознаваемост и подкрепа;
- прекомерното формализиране.
Като положителни техни страни и успехи бяха очертани:
- факта, че първи са издигнали искания за корекции на тоталитарната власт;
- предпоставянето и правенето на публични политики.
На тази основа беше очертана необходимостта от налагане и утвърждаване на неолибералния модел като политическо поведение и ролята на правата на индивида, които да доминират на тези над обществото.
Като обща линия участниците очертаха безусловно нагласите да работят за разширяване влиянието и възможностите на Зеленото движение с неговото прерастване към Зелена партия. Лидерът Андрей Ковачев очерта вижданията си за перспективите, като припомни, че може да се очаква вече познатите играчи(например „ченгетата") да продължат да пречат на Зелените. Изрази опасения, че тези играчи ще продължат, по традиция, да се мъчат да овладяват, а когато не успяват, ще търсят възможности за създаване на алтернативи на зелените движения и партии.
Като възможност за противопоставяне той обоснова виждане, че откритостта и усилване процеса на изграждането на граждансните позициите на гражданското общество ще направят невъзможни усилията на техните противници.
С гордост той припомни успехите на своите съратници в акциите им срещу Козлодуй и Белене, като сподели успехите на тактиките за създаване и използване на „бойни групи".
Като особено значим факто за изграждането на дейтвено гражданско общество той посочи журналистите и сподели, че съвсем заслужено те са обърнали внимание върху необходимосттта от диалог с тях, инвестирали са в „зеленото" им обучение и така са постигнали ефект.
Едновременно сподели своите и на съпартийците си опасения:
- Не знаем как да променим системата. СМИ се контролират. Те не са вече свободни. Изборите се купуват. Няма никаква сигурност.
Петко Ковачев от „Института за зелена политика" опонира на вижданията, че еколозите, зелените движения и партии могат да успеят без гражданска подкрепа.
Не особено убедително той посочи, че единствено от правителствата на прехода това на Филип Димитров излиза некорумпирано от властта.
На 02 април, 2012 г. в пресклуба на БТА се състоя конференция на Форум „Политически дебати" под надслов „Зелен растеж и устойчиво развитие: Приоритети за България" с водещ Деница Гаджева от Центъра за изследване на демокрацията.
Сред приоритетните за дискусията се очертаха въпросите за екологията- качеството на въздуха, околната среда, които непрекъснато са замърсявани.
В детайли беше посочено, че въздухът се замърсява от прахови частици, диоксид и др.
Според докладчика това става, защото в България липсват традиции в съблюдаването на европейските директиви, които сме заинтересовани да решим.
Праховите частици надвишават значително тези средни норми за ЕС, което поражда проблеми с дихателната система, сърцето, затруднява дишането, отключва астмата. Най- много принос за замърсяването на въздуха според докладващата има от сухопътния транспорт и лошото качество на пътищата. Посочени бяха разпространените и високи количества на въглеродния оксид, серния диоксид, амоняка, използваните в селското стопанство азотни оксиди, тежките метали, които имат особено вреден ефект, като чрез храните навлизат в тялото, кръвта и вътрешните органи, които увреждат.
Според доклада големите производствени мощности следва да отстъпят на екологични мерки, като се гарантира устойчиво развитие, инвестиции в човешки капитал, производство на образовани хора.
Посочено беше, че сега разчитаме повече на евтина работна ръка, на евтини ток и привличане на външни инвестиции за тяхна сметка, като 22% от младите хора в България не учат и не работят, като е вероятно този процент е да е много повече.
Те са и най- засегнати от кризата.
Необходими са целенасочени програми за заетост и обучение. Ние сме най- бедната страна в ЕС, с незначителен дял от общия вътрешен продукт за ЕС. Проблемно е и ограничаването на човешката мобилност заради недостъпност.
С това беше сякаш завършен, макар в ненапълно представена форма процесът за провеждане на определени внушения и въвеждане на нагласи за търсене на нова парадигма на обществените отношения.
Всъщност, това не е процес, характерен само и единствено за България.
Наскоро руският режисьор Андрей Кончаловский обяви, че смята, че на Русия не й достигат буржоазни ценности, макар с това да се опита да обясни избора си да гласува за Владимир Путин на последните президентски избори.
Сред очакваните ценности и ползи от този избор Кончаловски изброява:
- потребността от силен лидер;
- вертикална власт;
Преодоляване на:
- възприемане финансовия успех на другите като лична заплаха;
- стесняване кръга на отношения;
- шуробаджанащина;
- пълната липса на ангажираност и отговорност;
- недостатъчната готовност и възприемчивост за демокрация;
- масовите проблеми като корупция; повсеместни кражби; липса на гарантирани права, неефективна полиция; липса на сигурност и гаранции срещу престъпността и др.
Ако не бъде създадена правова държава, режисьорът прогнозира взрив, зараждащ се в активния процес на социализация, на консолидиране и самоорганизиране на гражданите .
Всъщност, заявеното в синтезиран вид очертава един закономерен резултат, като се имат предвид формираните нагласи в руското общество.
Според едно изследване на общественото мнение, чиито резултати публикува сп. Форбс(Forbes) и отнасящо се до посткомунистическа Русия едва 8 % от анкетираните считат страната си за демократична. За повечето от тях демокрацията продължава да бъде несбъдната мечта .
Тези нагласи, провокирани или естествено породени се използват особено успешно от губещите влияние политически партии.
Лидерът на ДСБ Иван Костов подложи динена кора на новия президент Росен Плевнелиев, когато след заседание на партийното ръководство от 6 февруари той предложи държавният глава да свика Консултативния съвет по национална сигурност, който да обсъди въпросите на енергийната сигурност на страната и да ги постави в центъра на вниманието на всички отговорни за българската политика институции.
Според Костов това щяло да има силно въздействие върху външната и вътрешната ни политика, които да засилят енергийната независимост като съществена част от националната сигурност на страната. Бившият премиер изтъкна намаляването на доставките на газ с близо 30% от страна на Русия, както и скока на цената му на световните борси заради повишеното потребление.
На всички стана ясно, че той цели основно да спечели(за себе си) дивиденти в икономически и политически план.
Самият Плевнелиев нееднократно е заявявал като свой приоритет енергийната сигурност на страната.
Подчерта го във встъпителната си реч, заяви го и на държавния секретар Хилари Клинтън, като заяви, че „В българската енергийна политика е нужен нов подход - прагматичен, основан на енергийната ефективност, независимост и либерализация.
Това са приоритетите, които са водещи при взимането на решение, а не проектите. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. България, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор."
Тези свои нагласи той е посочил, че ще бъдат развити и в бъдещата Национална програма за развитие 2020.
Въпреки това остава заплахата Костов да иска да продължи традицията на тесния формат от партийни лидери, заинтересовани министри и шефове на тайни служби, приватизационни сделки. В тяхно име той и сега се смята, че търси подкрепа, като настоява за проучвания за шистов газ.
Действията на лидера на ДСБ обаче показват, че едва ли ще спре подмолното рушене на всичко, което пречи на личното оцеляване на облажилите се в тази мътилка и неискащи да пуснат кокала .
Видимо българския политически елит не е склонен да се поучи дори от горчивия опит на съвсем близки страни.
Преговорите за преструктуриране на гръцкия дълг и свързаните с това антикризисни мерки достигнаха до инфарктна фаза.
Продължават пазарлъците за детайлите и поемането на политически ангажименти в дългосрочен план. Гърция трябва да извърши болезнени реформи, да поеме и изпълни определени тежки ангажименти.
Те ще отнемат придобивки, засягащи материалния и социалния статус на широки слоеве от населението и изразяващи се в:
- Намаление с 22% на минималната заплата, която в момента е 751 евро на месец;
- Замразяване на всички заплати, включително минималната работна заплата;
- Преразглеждане на пенсионното законодателство и намаление на пенсиите в основни сектори;
- Намаление на заетите в държавния сектор и т.н.
Допълнително Гърция набелязва и мерки, които ще увеличат социалния натиск върху досега считани за стабилни групи:
- Премахване на безсрочните назначения в държавните фирми и банки;
- Намаление на държавните субсидии за общественото осигуряване;
- Преразглеждане специалното заплащане на заетите в правораздаването, лекари, дипломати, полиция и военни;
- Продажба на пакети акции в държавни сектори;
- Ограничаване на данъчните облекчения и опрощаване;
- Преструктуриране на данъчните служби;
- Рекапитализация на банки и др.
Вследствие от тези мерки се очакват бюджетни икономии в размер на 3,3 млрд. евро, или 1,5% от БВП.
Иначе Гърция също като България е засегната от засилената емиграция на квалифицирани младежи и хора на средна възраст .
Макар да се намира отдавна в ситуация, в която Гърция едва сега е изпаднала, България с нейното популистко правителство не си и помисля да обсъжда и правежда каквито и да било мерки.
Още по- лошо!
Опозиционните партии не са склонни да влязат в открит двубой с управляващите, защото са несигурни в себе си не са наясно с кого ще им се наложи в бъдеще да се коалират, за да се възпроизведат за пореден път във властта.
От своя страна ГЕРБ поникой начин не може да промени политиката си, защото става жертва на набъбващото множество политически партизани, популизма и скритите договорки.
Тя ще продължи поне толкова да бъде и заложник на външни фактори, на които ще разчита в оставащите месеци на власт, както и за запазване на някакво прилично политическо участие в бъдеще.
Ето поради тези причини искренността в говоренето на особено загрижените за националните цели и интереси, за права и граждански свободи може да бъде подложено на заслужено съмнение.
Не са малко онези, които в желанието си да обслужат определена политическа линия, са склонни да впрегнат познанието за користна цел.
Проф. В. Проданов в един свой доклад сочи за методите за конструиране на чуството за опасност, за страх и несигурност в масовото съзнание .
Нещо такова се случва и сега.
А кои ще бъдат заинтересовани да провеждат и използват тези целенасочени мерки сега със сигурност скоро ще проличи.