Основните обвиняеми по дело 69 от 1970 г. освен Юмеров са земеделецът Петър Пасков, сочен за един от малкото истински дисиденти при комунистическия режим, и Хасан Нухов, снимал плажовете, удобни за десант, с фотоапарат "Киев".
През 1968 г. между България и Турция се подписва изселническа спогодба. Тя е била с ограничено действие. Обхващала съдените за шпионаж и националистически прояви български турци, както и семейства, в които повечето преки роднини са се изселили и трайно установили в южната ни съседка.
Споразумението от българска страна е подписано от външния министър Иван Башев. Интересното в случая е, че сред преводачите при преговорите от страна на Анкара участва не кой да е, а осъденият като шпионин у нас Мустафа Калъч, за който "Монитор" вече писа. Той не лежи дълго в български затвор. Анкара ходатайства пред Тодор Живков и Калъч е пуснат да замине в Турция.
Този факт между другото е споделен с Мехмед Фуат Юмеров от водещия го офицер от МИТ на работа в турското консулство в Бургас Селджук Инджесу. Това става при едно от ходенията на Фуат в Бургас, който е пътувал по страната само с разрешение на шуменската милиция.
Слухът, че отново се дават изселнически визи, вдъхва надежди на много турци от Североизточна България, че ще могат да заминат и около Босфора ще живеят по-добре.
Фуат Юмеров умело използва този ентусиазъм, за да мотивира агентите си да събират повече сведения. Говори им, че с вярна служба към родината трябва да си заслужат визите. В консулските служби на Анкара обаче не бързат да им ги издават. Офицерите от МИТ се стремят да съберат колкото се може повече разузнавателна информация в създалата се изселническа психоза, на която пропагандата на комунистическата власт в България не успява да се противопостави ефективно. Фуат също иска да замине, но се забавя фатално, въпреки че е имал издадено разрешение. Остава в България, защото от него се иска да намери верни хора, които да продължат със събирането на сведения за турското разузнаване. Държавна сигурност го арестува на 23 февруари 1970 г. След месец и половина той е мислел да се изсели. Заедно с него в ареста на следствения отдел на ДС в София попадат още около 40 души. След подробни разпити повечето са пуснати, а на процеса призовани като свидетели. Общо свидетелите са 62-ма. Разследването върви бързо. Ангажирани са 7 следователи, като водещият е Богдан Калчев. В крайна сметка са обвинени 11 души, четирима от които българи. Това са Петър Пасков Атанасов, Георги Атанасов Кулев, Ангел Георгиев Герджиков и Марко Жеков Марков. Обвиненията срещу тях са за участие в нелегална група, подготвяща противодържавна дейност. И четиримата са контингент на ДС, фигурират в масивите като инакомислещи. Герджиков и Кулев са съдени и лежали в затвор за опит за бягство през границата. Пасков, както го водят в кориците на делото, е един от малкото истински дисиденти в комунистическа България. Той е заклет земеделец николапетковист, бил е член на Върховния съвет на партията преди да я забранят през 1946 г. Той е и най-възрастният сред обвинените заедно с Фуат Юмеров, роден е през 1912 г. Заради земеделските си възгледи вече е бил съден 5 пъти и е прекарал доста години по затворите.
Фуат е главният обвиняем. Заключенията на следствието са, че той е виновен за шпионаж в полза на Турция, за организиране и ръководене на нелегална организация и за валутно престъпление (обмяна на 2000 лв. за 500 щатски долара). Освен цитираните вече, другите шестима обвиняеми са Хасан Нухов, Невзат Ниазиев, Кямил Адемов, Якуб Мехмедов, Мюмюн Етемов и Хюсеин Хабилов. Следствието приключва за около 3 месеца. На 13 юни 1970 г. материалите са внесени в Софийския градски съд. На 15 юни е образувано дело 69 на специален отчет. На 11 юли то е приключено с присъди. Фуат Юмеров е осъден на смърт чрез разстрел, останалите на различни срокове затвор. На 22 юли Президиумът на Народното събрание с указ, подписан от Георги Трайков, помилва Фуат и заменя смъртната присъда с 20 години затвор. За него се застъпва отново Турция. При предишната си присъда от 1948 г. той също е освободен предсрочно заради подобно застъпничество.
Пред съда единствено Петър Пасков не признава вината си. Той разказва, че се е срещал с Юмеров и са говорили за актуални неща като чешките събития и обтегнатите отношения между СССР и Китай. Фуат пък казва за него, че не му е вярвал много, защото веднъж му казал, че 9 ракети от варненско поделение са били транспортирани към Съветския съюз, за да бъдат разположени по китайската граница, а после му казал, че ракетите били 12.
Интересна подробност в хода на съдебния процес е, че всеки от 11-те бива питан от съдиите дали са се държали добре с тях следователите и служителите на ДС. Никой не посмява да каже, че върху него е упражнен тормоз. Фуат даже ги похвалва, че са го черпили с кафе при многобройните разпити. Въпреки тези похвали той и останалите се отричат от много от показанията си пред следствието. Съдиите обаче не зачитат отказите и често прекъсват за прочитане на предишните показания. Правят се и десетина очни ставки за изясняване кой от подсъдимите казва или стаява истината. Юмеров признава, че е организирал група, но не се признава за шпионин, а че е работил за родината си Турция. Той показва убеденост в правотата си и по време на разпитите в следствения отдел на ДС. Изказва и убеденост, че смъртната присъда, която очаква, няма да бъде изпълнена, защото Турция ще го спаси. Както и става в последствие. През 1974 г. Анкара се погрижва първо за възрастната му майка и сестра му Айтен. Те са изтеглени в Истанбул, дадено им е жилище, а на Айтен работа.
В какво се е състояла шпионската дейност на групата на Фуат Юмеров? От гледна точка на съвремието и модерните начини на набиране на разузнавателна информация вършеното от 11-те осъдени изглежда крайно примитивно, но пък сторено в условията на конспирация. Фуат е поставял основно задачи на хората си да му доставят информация за състава, въоръжението и движението на части на Българската народна армия. Те са доставяли такива, но по-често по непроверени източници, случайни наблюдения и разговори. Вярно е и че хора на Фуат са ходили да проверяват някои от военните обекти на място и даже са предавали в консулството в Бургас или на военните аташета в София скици, рисувани на ръка, и карти с нанесени на тях военни обекти. Писмените сведения са били пренасяни, зашити в специален колан, в ревери, хастари и ръкави на костюми и ризи и веднъж даже в долни гащи. Често са и бъркали. Например докладвали са за система от бункери по крайбрежието от Варна до Обзор и за изграждащо се ново военно летище край морската столица. От експертиза по делото на предаваните сведения, правена от Генералния щаб на БНА, се разбира, че бункерите са изградени от немските части по време на Втората световна война и не се използват в тогавашната отбранителна система на страната. За летището край Варна се оказва, че е новостроящо се гражданско. От Генщаба признават и че някои от сведенията, като тези за секретни ракетни поделения, представляват държавна тайна, въпреки че местонахождението им е било известно на повечето местни хора и някои от тях са работили там като обслужващ персонал. Но такава е била тогава доктрината. Всеки четвърти-пети обект в държавата- граждански и военен, е бил със степен на секретност.
Направени снимките на крайбрежието от Варна през нос Галата до Камчия и Обзор също са преценени от следствието и съда като опасно деяние против националната сигурност. Те са правени от Хасан Нухов и Георги Кулев по поръчка на Фуат. Той заповядал на Нухов да се заснемат равнини части (разбирай плажове), които да са удобни за десант по море. Двамата направили 12 снимки с апарат "Киев". Непроявеният филм предали на Юмеров, който по куриера Ниазиев го пратил на Селджук бей в Бургас. Характерна подробност, е че Кулев се съгласил да участва, защото Нухов го излъгал, че снимките са нужни на американското разузнаване и НАТО. В показанията си Нухов обяснява, че е казал така, защото ако признаел, че работи за Турция, Кулев нямало да се съгласи, въпреки че били близки приятели. В съда приемат правенето на тези снимки за шпионска дейност, въпреки че отбелязват, че такива може и понякога прави всеки курортист, който има фотоапарат.
Най-съществената дейност на мрежата на Фуат е съставянето на "черни" и "политически" списъци. Те са били искани от турските консулски служби за ориентация при издаването на визи. Това обаче е ставало само след съгласуване с Анкара. В "черните" списъци са включвани български турци от Североизточна България, на които не трябва да се издават визи. В тях Фуат е трябвало да изброи активни членове на БКП, сътрудници на милицията и агенти на ДС. В рамките на следствието се доказва, че той и Мюмюн Етемов са предали списък от 52-ма души. В разпит от 25 април 1970 г. Фуат признава как е направен този черен списък. "В интерес на истината повечето предатели, шпиони и сътрудници на МВР са включени на лична основа, без конкретни доказателства, че са такива" казва Юмеров. За връзките с ДС се съдело по външни признаци - срещи със служители на МВР, писане на доноси, привикване за обяснения по различни поводи. За някои от включените в списъка той знаел от затвора, че са подписали декларации за сътрудничество. Случайно или не, при направените проверки от ДС се оказва, че доста от хората в списъка са били привлечени като сътрудници на МВР.
Предадените "политически" списъци са два. В първия са били включени 200 души. Правен е от Фуат, Хаккъ Ибрямов, Ариф Хасанов и Осман Мюмюнов. Под "политически" се разбирало съдените за шпионаж и националистическа дейност, както и членове на нелегални групи. Повечето обаче са включени "на лична, приятелска и роднинска основа", признава Юмеров. Селджук Инджесу иска втори истински списък. В него са само 38 души. В него пак са пробутани приятели на Фуат, записани като шофьори и куриери. 13 от тях посочва като членове на нелегална организация. Такива са били само шестима, организирани от Кямил Адемов от Омуртаг. Той ги събрал, накарал ги да напишат клетвени декларации, че ще работят за Турция и избрали име на организацията-"Осман паша от Герлово". До реална дейност обаче не се стигнало.
Фуат остава в България още около 5 г. През 1975-а го освобождават от затвора и на Капитан Андреево го разменят за съветския шпионин с австрийски паспорт Славик. За размяната се договарят Живков и Сюлейман Демирел. Мeхмед Фуат Юмеров Мехмедов е посрещнат достойно. Произведен е в кадрови разузнавач от МИТ и е назначен в дипломатическата мисия на Анкара в Швейцария. До 1990 г. той е бил още на работа там.
Велислав Русев
30.08.2005
Б.а. Написах серия материали през 2005 година, ползвайки автентични архиви в МВР за дейността на турското разузнаване в България. Авторските права са на в."Монитор", където работех тогава. Ирена Кръстева още не беше собственик.
Около проучването ми попаднаха документи още от 19 век, както от началото на 20-и век. После се задълбах в в периода на развиващия се социализъм. Оказа се, че турското рузнаване никога не е преставало да работи сред етноса "ВЪНШНИ ТУРЦИ". Моя проверка показа, че МИТ се активизира отново, включително и при управлението на вездесъщия Бойко Борисов. Наколко млади организации, трайно дистанцирали се от ДПС , са в полезрението на туските консулства, респективно на резидентите на външното разузнаване. Така че "борбата" продължава.