По дефиниция целта на кризисния пиар е "да се предприемат действия по съхраняване и защита на личностите и организациите в ситуации, които поставят предизвикателства пред тяхната репутация и публичен образ". Това го пише още в учебниците по връзки с обществеността за първи курс в университета. Никъде не пише, обаче, че при криза пиар-ът трябва да компенсира реалните действия за справяне със ситуацията.
Трагедията в село Бисер показа ясно за пореден път умението на българския министър-председател и, разбира се, на подопечните му да "пресоляват манджата" с присъствието си в медиите. Властта качествено окупира медиите. И в резултат какво? Не разбрахме чий е язовирът, не разбрахме кой поема отговорност нито пък защо тези, които получават пари, за да предотвратяват подобни нещастия, реагираха пак на принципа "след дъжд - качулка". Тези питанки останаха, но пък за сметка на това надали има някой, който не е разбрал, че министър Цветанов е заседнал с БТР на път за село Бисер. Че Мирослав Найденов описва щетите на хората. Че министър Младенов раздава топла супа.
Милосърдието и съпричастността са нещо много важно. Трябва да ги има, все пак сме хора. В този ред на мисли - адмирации за хуманните акции на първите в държавата. Но те са избрани за друго. От тях очакваме да работят, а не да се оправдават. Да взимат решения, а не да търсят виновен. Да променят, а не да обясняват, че някой преди тях не си е свършил работата. Дежурното обяснение - за предишните управляващи - звучи нелепо след две години и половина на власт. Оправданието, че нещата не са законово уредени също е смешно, имайки предвид мнозинството на управляващите в законодателния орган на България.
Това, което безпорно свърши правителството в създалата се ситуация, е да не даде възможност да се чуе друга гледна точка. Жалкият опит на кмета на Харманли да обясни, че многократно е отправял молби до държавата за възстановяване стената на язовира беше умело приглушен, а вниманието на бедстващите хора, които недоумяваха какво им се случва, успешно беше отклонявано към звездното човешко присъствие на мястото на трагедията.
И така, в XXI век България даде поредните жертви на човешка немарливост, продължаваща години наред. Оказва се, че вместо да се радваме на снега, трябва да се плашим от него. Но не защото е толкова много, а защото сме вечно "изненадани" и неподготвени. И защото винаги си имаме "виновен", дори и за критичната оценка в междинния доклад на Европейската комисия, която стана ясна днес.
Премиерът и неговият кабинет трябваше вече да са разбрали следното - нито един мислещ човек не би могъл да бъде заблуден, че присъствието пред камерите е правопропорционално на свършената работа. В този ред на мисли - без да иска, премиерът кратко, простичко и ясно описа ситуацията. Запитан от БНТ дали икономическият министър е в Москва, той бе категоричен: "Не, той е в Нова телевизия". За жалост, май, цялата държава е в някоя телевизия. . .
Източник: Argumenti-bg
| < Предишна | Следваща > |
|---|
